I know that you like my voice! I'll give it to you for ringtone! BEEP...

I know that you like my voice! I'll give it to you for ringtone! BEEP...

AMELiA's CELL PHONE

I know that you like my voice! I'll give it to you for ringtone! BEEP... Fujitsu-f-07c-japan

YOUR TOP CONTACTS:
ADDiSON /momy/
CARRiE /sis/
ELENA
iZZY
QUiNNY
SANTANA
SERENA
TAYE /dady/

Call alert type: Vibration and increasing melody
Voice call ringtone: Chino & Nacho - "Lo Que No Sabes Tu"
Video call ringtone: Madonna - "Justify My Love"
Ringtone volume: 7
Message alert type: Vibration and melody
Message alert tone: Message tone 2
Message alert repetition: Once
Alert tone volume: 7

Беше вечер. Стоях в спалнята на новата си къща, купена преди едва два дена. Защо ли си купих имение? Какво ще правя сама из него? Аз съм от тези хора, които искат постоянно да са някъде в движение, на купони с приятели, а не вкъщи, скучаейки. Трябваше да си намеря съквартирантка или да каня хора да спят при мен. Щях да го измисля. Отчасти беше хубаво, че си взех голяма къща, защото имах много пари, а и съм свикнала да живея в нещо голямо, както в Ню Йорк. Но тук още не познавам много хора и скуката просто е неизбежна.
Бях седнала на леглото си с лаптопа до мен. Проверих набързо фейсбук, туитър и пощата и в главата ми изведнъж изникна едно име - Амелиа. Боже, как не се сетих по-рано за нея! Тя е човекът, който определено ще прогони скуката. Грабнах веднага телефона си от нощното шкафче и набрах номера й. Доближих го до ухото си и зачаках да вдигне.
- Ало? - чу се от съседната страна.
- Любима братовчедкеееееееее! - извиках радостно аз. - Как си, какво правиш? - започнах да задавам въпроси.

- Хей Серина! - Отговорих радостно аз, но след това тонът ми се промени коренно. - Седя си на новия си червен диван в този прекрасен нов апартамент в този забравен от бога град и се чудя как ще се появя утре в това шашаво училище.
- Оу...
- Има ли нужда да ти обяснявам какви поздрави пращам по адрес на господин Тай Дейвис!? Ох добре, че е решил да смени тази дълга фамилия, която ти все още носиш, защото поздравите по старото му име щяха да са доста по-дълги. - Подсмихнах се аз. - Знам, че го е направил уж, за да се отдели от влианието на брат си, а ето че прави неговите грешки. - Въздъхнах тежко и утегчено. - Ех мила, защо бащите ни са такива.... Не, дори не мога да го изрека. - Кръстосах на ново краката си. - Можеш ли да си представиш, че Каролина е доволна, че е тук, само защото е близо до татко!?
- Амели, не забравяй, че тя познава баща си едва от четири години, а ти го познаваш цял живот. - Серина се опита може би да ме вразуми.
- Точно затова се изненадвам, че не ме чува, когато и казвам, че не е идеалния баща. Ако беше, нямаше да ме кара да напускам ЕлЕй, да дойда тук и да се запиша в това.... ААААААр. -Буквално изръмжах аз докато цялото ми тяло трепереше. - Стига съм ти говорила за това, защото не ми се вярва, че ми се обади по тази причина. - Гласа ми определено умекна, защото усмивката се бе появила на лицето ми. - Сподели!? Какво те мъзи в този час? И ако си в състояние можеш да ми подскажеш с какво да се облека утре на първото ми посещение в новото ми училище.

Колко се радвах да чуя хубавия й глас. Винаги ме изпълваше с енергия и щастие. Обожавах разговорите с нея, защото винаги имахме за какво да си клюкарим. Амели ми е като сестра. Убивам за нея, както и обратното. Не знам, ако я нямаше какво щях да правя. Когато съм тъжна, тя ме е утешавала, просто е безценен човек.
Прекъснах рязко мислите си, за да не се чуди защо мълча.
- Аа.. ами, скучно ми е и реших да ти се обадя, тъй като утре за първи път ще се вясвам в новото даскало, а и си купих едно голямо имение в най-богатия квартал и сега не знам какво да правя в него сама.
Замрънках аз.
- Утре облечи нещо секси, по-разголено, нали се сещаш..
Разсмях се силно и смехът ми се чу из цялата спалня.
- Например високи токчета, пола, по-изрязана блуза..
Говорех толкова замечтано.
- Аз така ще направя! Ти ако решиш, че не е уместно, измисли нещо друго.
Отново се засмях и попитах братовчедка си:
- Как се чувстваш в този нов и по-малък град? Намери ли вече приятели?
Стоях и чаках отговора й.

- За какви приятели говори? Аз не съм виждала още никого тук. Знам, че Изабела и Сантана живеят тук, а също така и Куини, но от както пристигнахме излязох само да видя новия апартамент, който принудих баща си да ми купи и след това само, за да си пренеса нещата от къщата тук. Дори кучетата не разхождам, а наех едно хлапе три етажа под мен, Скоти, а той толкова много се радва, че може да ми помага да се грижа за тях, че дори след разходка от време на време заспива на дивана ми. - Засмях се леко. - Ес, не съм си показвала носа през вратата цяла седмица. Ако не се беше обадила сигурно щях да пропусна и утрешния ден в училище.
- Бойкотираш преместването ли?
- И да бойкотирам и да не бойкотирам вече съм тук. А и на чичо ти Тай не му пука, че ми съсипва живота с подобни решения. А леля ти Адисън мисли само как да го задържи до полата си и да не си намеря някоя любовница от скука. - Изпъшках толкова силно, че разбудих бебчетата си. - Мило, моля ти се погледни си програмата за утре и ме зарадвай, че първият ти час е Испански и ми обещай, че ще си вириш носа с мен поне до третия час! А след това може и да закусвам на двора с останалите. - Помолих се възможно най-мило, все пак не можех повече, а и да си призная, че ако бащата и не беше брат на моя баща на дали изобщо щях да я моля, за каквото и да било. Знам че звучи гадно, но аз обичам всичко да става както аз искам и обикновенно става с команди и нареждания. А братовчедките ми Изабела и Серина са рядко привилигеровани да чуват от устата ми да изричам нещо с молещ тон. И то защото си ги обичам и са си го заслужили. На друг басма не целя. Чаках някакъв отговор докато оглеждах гардероба си за нещо късо и сексапилоно и внимавах да не нарушавам съня на кучетата си.

Засмях се на думите й "не съм си показвала носа през вратата цяла седмица". Как издържа да седи затворена вкъщи? Аз бих полудяла, дори да има милион неща за правене. Просто всеки ден е задължително да съм навън, където и да било, само не и вкъщи.
- Как може така? Не ти ли доскучава? Аз бих изперкала да стоя сама вкъщи и то цяла седмица..
Въздъхнах тежко.
- О, разбира се, че ще стоя с теб до трети и час ии.. момент да видя какво имам първи час.
Долазих до нощното шкафче и затършувах за белия лист, на който бе написана прословутата програма.
- О, да. Определено имам Испански, цели два часа.
Казах. Поне обичах езика и ми вървеше, но всичко останало не го понасях. Само езици бих се навила да уча, като хората.
Прегледах останалите четири часа, които ми оставаха и забелязах, че след тези два Испански имам Математика - моят най-голям враг. Просто защо съществуваше този предмет?! Не можех да го понясам..
- Амели, имам трети час математика.
Казах жално.
- Не искам да влизам в този час, ще се помотаеш ли с мен?
Попитах я.

- Смятам, че третия час е прекрасно време да се запиша на ексурзия, за опознаване на училището. - Двете се разсмяхме. - Но ме познаваш, като мой екскурзовод ще наблегнеш на спортините съуръжения и местата, където се събират готините момчета. Няма да оставам сама до края на годината само, защото ми се е наложило по принуда да се раделя с моя миличък Крис. - Като си спомня тези негови очи. Защо на баща ми трябваше да му хрумва да приема повишението и да приема да ръководи офиса в този забравен от бога град. Гордостта ми да бъда сре най-популярните нямаше да ми позволи да тъжа за бившето си гадже, колкото и да го обичах. За да си популярен трябва да имаш гадже и е препоръчително и той да е сред популярните, а връзка от разстояния не се вписва в тази схемна. Ех ако можеше Кристофър Джеймс да се премести тук щеше да е направо супер. Можеше дори да забравя, че не съм в ЛА. - Мисля, че е време за нашия "бюти слийп". Утре ако искаш ела у нас около шест и тридесет. Определено ще имаме нужда от сутрешна доза кофеин преди училище. А после ще ме запознаеш с някой, който си заслужава. - Усмихнах се леко. - Лека нощ sunshine, до утре.

- Ух, да. Определено ще се помотаем около салона, за да видим какви готини момчета има в това училище.
Казах замечтано и на лицето ми се появи една дяволска усмивка. Амели каза нещо за Крис. Образът му веднага се появи пред очите ми.
- Няма да тъгуваш за него, скъпа. Не си заслужава да се хабим за мъжете, а и ги има толкова много по света.
Повдигнах рамене. Станах бавно от леглото, като държах телефона си здраво, за да не падне и отидох до гардероба. Започнах да подбирам дрехите си за утрешния ден.
- Ще дойда. И ще съм точна.
Засмях се.
- Никога не отказвам на чаша кафе с любимата братовчедка.
Усмихнах се.
- Хайде лека нощ и от мен, целувам те.
Бяха последните ми думи преди да натисна червената слушалка.